Няма един общ срок, в който всички фактори на работната среда да се измерват задължително. Законодателството оставя на работодателя да определи периодичността: измерванията се правят според изискванията на съответните нормативни актове и с честота, определена от него при оценката на риска (Наредба № 7 от 1999 г., чл. 217, ал. 3). За отделни фактори има изрични правила. Например осветеността и работните места с шум, близък до допустимия или по-висок, се проверяват поне веднъж годишно. При промяна в работата често се налага ново измерване, без да се чака планираната дата.
Популярното схващане, че „всичко се мери веднъж в годината“, е удобен ориентир, но не е нормативно изискване. Следващите раздели описват кои фактори обикновено се измерват, как се определя честотата, кога е нужна извънредна проверка и какво следва, когато протоколът е готов. Информацията е обща и отразява нормативните актове към октомври 2026 г. За конкретен обект решението се взема заедно със службата по трудова медицина и специалистите по безопасност.
Защо няма един общ срок за всички измервания
Измерванията са инструмент за оценка на риска, а не самоцел. Наредба № 5 за оценката на риска посочва кои фактори се измерват, когато това е необходимо за оценката: микроклимат, токсични вещества и прах във въздуха, шум, вибрации, осветление и лъчения, както и физическото натоварване (чл. 10, ал. 2). Колко често да се повтаря оценката, определя работодателят според установения риск (чл. 11, ал. 3). Офис с компютри и цех за заваряване просто не могат да имат еднакъв график.
Честотата зависи от няколко неща едновременно:
- кой е факторът и има ли за него изрично изискване в отделна наредба;
- колко близо са предишните резултати до нормите;
- колко хора са изложени и за колко време;
- дали процесът е стабилен или материалите, машините и натоварването се сменят често;
- какво е предписал контролният орган, ако има такова предписание.
Кои фактори обичайно подлежат на измерване
Шум и вибрации
Шумът се измерва там, където оценката показва, че нивата могат да навредят на слуха. Наредба № 6 от 2005 г. въвежда три прага за дневната експозиция, приведена към 8 часа: долна стойност за действие 80 dB(A), горна стойност за действие 85 dB(A) и гранична стойност 87 dB(A). За върховото звуково налягане праговете са 135, 137 и 140 dB(C) (чл. 3). При граничната стойност се отчита затихването от антифоните, а при двете стойности за действие не се отчита. При горната стойност за действие работодателят изготвя програма от технически и организационни мерки и обозначава шумните зони (чл. 7). Наредба № 7 изисква работните места и оборудването, при които шумът е близък до допустимия или по-висок, да се проверяват поне веднъж годишно (чл. 135).
Вибрациите се разделят на такива, които се предават през ръцете (къртачи, шлайфмашини, перфоратори), и такива, които се предават на цялото тяло (седалки на мотокари, багери, камиони). Наредба № 3 от 2005 г. изисква работодателят да оцени и при необходимост да измери нивата им. За вибрациите, предавани на ръцете, стойността за действие е 2,5 m/s², а граничната 5 m/s². За вибрациите на цялото тяло те са съответно 0,5 и 1,15 m/s² (чл. 3 и 4). Оборудването се проверява и измерва периодично и след всеки ремонт (Наредба № 7, чл. 144), защото износен лагер или разбалансиран диск може да промени вибрациите съществено.
Осветеност и микроклимат
Осветеността се мери в контролни точки на работните места. Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането предвижда това да става поне веднъж в годината (Наредба № 16-116 от 2008 г., чл. 381, т. 1). Недостатъчната светлина води до умора на очите, грешки и спъвания, а заслепяването от неправилно разположено осветление пречи не по-малко.
Микроклиматът включва температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха. Нормите и редът за измерване са в Наредба № РД-07-3 от 2014 г. Тя изисква измерванията да се правят в поне два последователни дни през топлия и през студения период на годината, а по изключение се допуска и един ден при най-неблагоприятните условия (чл. 15). Това правило описва как се измерва, а не колко често. Когато в помещението има източници на топлинно облъчване, то също се измерва. Необходимостта от измервания се определя след консултации с представителите на работниците и с комитета или групата по условия на труд (чл. 14).
Прах и химични агенти
Прахът и химичните агенти се измерват във въздуха на работната зона, по възможност близо до дихателната зона на работника. Наредба № 13 от 2003 г. изисква периодични измервания, когато ефективността на мерките не може да се оцени по друг начин и когато се променят условията, които могат да променят експозицията (чл. 10, ал. 4). Същият принцип важи за канцерогените, мутагените и токсичните за репродукцията вещества (Наредба № 10 от 2003 г., чл. 12, ал. 2). Тук резултатите са особено важни, защото от тях зависи дали вентилацията е достатъчна и каква дихателна защита е нужна.
Как се определя периодичността стъпка по стъпка
Добрият график не е таблица с еднакви дати. Той се изгражда от няколко проверки, направени в определен ред.
Проверка на приложимите изисквания
Първо се изброяват факторите, които реално присъстват на обекта, и се проверява дали за някой от тях има изричен срок. Например за осветеността и за шума близо до допустимите нива има нормативно изискване за годишна проверка. За работните места с химични агенти се прилага Наредба № 13, а за микроклимата Наредба № РД-07-3. Така минималната рамка е ясна още преди да се анализират резултатите.
Резултати от оценката на риска
След това се преценява колко голям е рискът при всеки фактор. Където резултатите са далеч под нормите, процесът е стабилен и няма оплаквания, интервалът може да е по-дълъг. Където стойностите са близо до прага, изложени са много хора или работата се променя често, интервалът трябва да е по-кратък. Решението и мотивите се записват в документацията по оценката на риска, за да е ясно защо е избран точно този интервал.
Предходни протоколи и препоръки
Последната стъпка е да се прочетат предишните протоколи. Ако шумът е бил 84 dB(A) при горна стойност за действие 85 dB(A), запасът е твърде малък и всяка промяна в машините може да го надхвърли. Наредба № 6 изисква при оценката на резултатите да се отчита и грешката на измерването (чл. 5), а при толкова малък запас тя може да промени извода. Ако в протокола има препоръки, следващото измерване трябва да покаже дали са изпълнени и какъв е ефектът им.
В кои случаи не трябва да се чака планираната дата
Наредба № 5 изброява ситуациите, в които оценката на риска се преразглежда (чл. 11). Когато измерванията са част от тази оценка, същите поводи обикновено налагат и нови измервания.
Ново оборудване или процес
Нова машина, нова линия или нов начин на работа променят шума, вибрациите, праха и разположението на хората. Пример: цех сменя ръчното шлайфане с по-мощна машина. Ако не се измери отново, фирмата разчита на данни за условия, които вече не съществуват.
Промяна на материали, вентилация или помещение
Смяната на боя, лепило или почистващ препарат може да внесе нов химичен агент. Преместването на работните места, преустройството на халето или изключването на част от вентилацията променят микроклимата и концентрациите във въздуха. Наредби № 13 и № 10 изрично свързват новите измервания с промяната на условията.
Инцидент, оплаквания или съмнение за повишена експозиция
Когато разследването на злополука, професионално заболяване или инцидент без пострадал покаже нужда, оценката се преразглежда (Наредба № 5, чл. 11). Оплакванията на хората също се използват като източник на информация при оценката (Наредба № 5, чл. 10). Чести главоболия, дразнене в очите или усещане, че „в цеха се диша трудно“, са сигнал фирмата да провери дали нещо не се е променило. Извънредно измерване може да бъде наложено и с предписание на контролен орган.
Как протича едно измерване и какво съдържа протоколът
Подготовка и представителни условия
Измерването има смисъл само ако е направено при обичайни условия на работа. Ако в деня на измерването половината машини не работят, прозорците са отворени, а най-шумната операция е отложена, протоколът ще покаже по-добра картина от действителната. Затова предварително се уточняват работните места, операциите, смените и натоварването, които трябва да бъдат обхванати.
Метод и използвана апаратура
Измерванията се извършват от звена и специалисти на работодателя или от лица, упълномощени от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (Наредба № 7, чл. 217, ал. 4). На практика повечето фирми ползват външни акредитирани лаборатории, а дали дадена лаборатория е акредитирана за съответния вид измерване, може да се провери в публичния регистър на агенцията. Методът и апаратурата трябва да съответстват на фактора. Шумомерът, луксметърът и уредите за прах и микроклимат се калибрират, а типът и номерът им се записват.
Резултат, сравнение и препоръки
За микроклимата Наредба № РД-07-3 изрично определя какво съдържа протоколът (чл. 19): данни за предприятието и категорията на работата, отоплителните и вентилационните съоръжения, дата и час на измерванията с температурата на външния въздух, типа и идентификационния номер на уредите, резултатите, нормите, оценката за съответствие и подписите на участвалите. За шума и вибрациите наредбите изискват данните да се записват и съхраняват в протокол. Добрият протокол позволява резултатите да се сравнят с предишните, а не само да се отбележи „отговаря“ или „не отговаря“.
| Фактор | Какво показва измерването | Изрично правило за честота |
|---|---|---|
| Шум | Дневна експозиция спрямо 80, 85 и 87 dB(A) и върхово налягане спрямо 135, 137 и 140 dB(C) | Поне веднъж годишно на места, близки до допустимото или над него (Наредба № 7, чл. 135) |
| Вибрации | Ускорение при работа с ръчни машини и при превозни средства | Периодично и след всеки ремонт на оборудването (Наредба № 7, чл. 144) |
| Осветеност | Осветеност в контролните точки и обща осветеност | Поне веднъж годишно (Наредба № 16-116, чл. 381, т. 1) |
| Микроклимат | Температура, влажност, движение на въздуха | Метод: в топлия и в студения период (Наредба № РД-07-3); честотата по оценката на риска |
| Прах и химични агенти | Концентрации във въздуха на работната зона | Периодично, когато ефектът на мерките не може да се оцени иначе, и при промяна на условията (Наредба № 13, чл. 10, ал. 4) |
Какво следва след получаване на резултатите
Резултатите се включват в документацията по оценката на риска (Наредба № 7, чл. 217, ал. 5) и се обсъждат в комитета или групата по условия на труд. Оттам се стига до конкретни решения, а разходите за тях са изцяло за сметка на работодателя:
- Анализ: кои стойности са над нормите или близо до тях и на кои работни места.
- Мерки: първо технически и организационни, например шумоизолация, локална аспирация, допълнително осветление или ротация. Личните предпазни средства покриват риска, който остава.
- Отговорник и срок за всяка мярка.
- Информиране на работещите какво е измерено и какво се променя за тях.
- Контролно измерване след мерките, за да се провери ефектът от тях.
Резултатите пряко влияят и на избора на лични предпазни средства. При шум над 80 dB(A) работодателят трябва да осигури средства за защита на слуха, а при 85 dB(A) и повече те задължително се използват (Наредба № 6, чл. 8). Концентрацията на прах или пари показва какъв вид и клас филтър е нужен. Микроклиматът влияе на избора на работно облекло и на очила против замъгляване, а осветеността на избора между прозрачни и тонирани предпазни очила. Повече за видовете въздействия и подходящата защита има в статията ни за факторите на работната среда, а цялата гама средства е в раздела лични предпазни средства.
Често задавани въпроси
Колко често се измерват факторите на работната среда по закон?
Общ срок за всички фактори няма. Работодателят определя периодичността при оценката на риска. За осветеността и за шума на места, близки до допустимите нива, има изрично изискване за проверка поне веднъж годишно.
Кога се правят извънредни измервания?
При нова машина, нов процес или материал, при преустройство на помещенията или промяна във вентилацията, след злополука или инцидент, при оплаквания и съмнение за по-висока експозиция и когато контролен орган го предпише.
Кой има право да извършва измерванията?
Нормативно се допускат и собствени звена и специалисти на работодателя, не само външни лаборатории. Ако възлагате измерванията навън, проверете в регистъра на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ дали лабораторията е акредитирана точно за този вид измерване.
Задължително ли е микроклиматът да се мери всяка година?
Наредбата за микроклимата не дава годишен срок. Тя определя как се мери: в топлия и в студения период, в поне два последователни дни. Честотата се определя при оценката на риска.
Какво трябва да съдържа протоколът от измерване?
Обикновено протоколът съдържа обекта и работните места, датата и условията на измерването, използваните уреди, метода, резултатите, нормите, с които са сравнени, и оценка за съответствие. Протоколите се пазят с документацията по оценката на риска, защото сравнението между годините показва дали условията се подобряват.
Как резултатите влияят на избора на лични предпазни средства?
Те показват срещу какво точно и до каква степен е нужна защита. От измерения шум зависи какво затихване трябва да осигуряват антифоните или тапите, а от концентрацията на прах и пари зависят видът и класът на филтъра.